Грим и женски чар на Синаница
Ако заглавието на този текст ви прилича на събитие по случай осми март, уверявам ви не е такова. Сред групата от 9 жени, една от които беше и моя милост – водачката, имаше и един мъж (нашият втори водач), без който историята нямаше да е такава каквато е. Неговата подкрепа беше от изключителна важност за всички нас!
A ко заглавието на този текст ви прилича на събитие по случай осми март, уверявам ви не е такова. Сред групата от 9 жени, една от които беше и моя милост – водачката, имаше и един мъж (нашият втори водач), без който историята нямаше да е такава каквато е. Неговата подкрепа беше от изключителна важност за всички нас!
Отидохме в Пирин на първи юли защото решихме, че ако всички искат да посрещнат юлското слънце, все някой трябваше да го изпрати. Прогнозата беше за дъжд в събота вечер, а програмата беше изкачване до заслон Спано поле и връх Спанополски чукар. През втория ден трябваше да стигнем и до прекрасната Синаница. Групата беше от ранна сутрин в прекрасно настроение. “Ама разбира се, всички знаем на какво приказно място отиваме!” – каза Мария. Мая разказа колко ѝ е любим Пирин, с думите:
Всички планини в България са с женски имена. А Пирин е с мъжко име. Той просто е специален и аз затова толкова го обичам!
Пътеката до заслона е като в приказките. Гори от борове и мури, цветя, реки, водопадчета. Природата е избухнала благодарение на дъждовете и разкрива богатство и разкош. Някой би казал – неземна красота, но това е раят на земята!
Черната мура (Pinus heldreichii) е дървесен вид с фундаментално значение за уникалния облик и организмов свят на НП Пирин.
Този вид достига възраст над 1000 години и е с много рядко разпространение в света, като в България расте единствено в планините Пирин и Славянка, изключително на варовит терен. Освен в отделни планински зони на Балканите, черната мура е разпространена още само в района на Калабрия (Южна Италия). Нарича се още, балкански субендемит“.
Горите в тази местност са осеяни от Брадат лишей. Растението се отнася към група лишеи, представляващи комбинация от водорасли и гъби, които се развиват заедно в симбиоза – взаимозависимост. Този мъх може да се открие висящ от иглолистните дървета. Активната съставка на брадатия лишей е уснинова киселина, която има антибиотично действие върху грам-положителните бактерии. Предполага се, че ефектът на билката се дължи на това, че разстройва метаболизма на бактериите, без да засяга човешките клетки. Специалистите по билково лечение определят брадатия лишей като специфична имуностимулираща билка. Не използвайте билката без предписание от добър билколечител! Този лишей, вирее само в гори където въздухът е безкомпромисно чист. Така, че ако я видите, просто дишайте дълбоко.
Продължавайки нагоре, напуснахме горския пояс и пътеката ни криволичеше по многоцветни поляни. Чувството беше все едно някой е постлал килим за добре дошъл. Дребнолюспестият карамфил се показваше срамежливо покрай камъните. Той расте от юни до септември на височина до 2500 м. Dianthуs microlepis е вид див карамфил, а цветята от това семейство са наречени още божествени или зевсови цветя. Наред с него ни омайваше и червеното омайниче, което обича водата и расте в непосредствена близост до ручейчета и реки.
След около два часа и половина се озовахме на заслон Спано поле. Там видяхме гъбки, но не какви да е, а малки бунгала оцветени в червено и на бели точки.
Отпочинахме си и решихме, че програмата се променя заради лошата прогноза. И така голямата цел за деня беше връх Синаница. В началото пътеката е лека и приятна докато не стигнахме Синанишката порта. В Пирин има много порти. Това са седловини, които позволяват преминаването от една долина в друга. Оттам пътеката се разделя за хижа Синаница и за върха. Ние поехме за още 2 часа по страничното Синанишко било. Това беше най-голямото предизвикателство за групата, защото влязохме в алпийската част на Пирина.
Красив и страховит с отвесните си скали, тесни пътеки и почти въздушни пасажи на моменти, планината всяваше страхопочитание у всеки един от нас. Въпреки това групата изкачи върха за отредените 2 часа. Червило, женски чар, щастие, страх, българското знаме в няколко снимки, и побързахме да се запътим обратно, защото прогнозата за дъжд в по-късните часове все още беше актуална. Е, успя да ни застигне на около 30 минути преди хижата. Измокри ни и малко ни изплаши. Благодарение на топлото посрещане на хижарите и вкусотийките, които ни сготвиха, се почувствахме по-спокойни и готови за лягане.
Уви цяла нощ валеше като, че ли някой изливаше кофи с вода по покривите. На другия ден не успяхме да се качим на спанополски чукар. Изчакахме прозореца от два без дъждовни часа, за да стигнем поне до колите със сухи дрехи. Последва слънчева разходка за сладолед в Сандански. А планината си е там и ще ни чака до следващият път. И нека вали – червеното омайниче обича вода!
Епик Турс ви очаква на още вдъхновяващи приключения! Вижте нашите предложения ТУК
Сподели: