Остров Крит – отвъд плажовете NEW

Застанете на паркинга Ксилоскало и погледнете нагоре. Онази отвесна варовикова стена, доминираща небосвода над входа на дефилето, е Гиголос - и днес ще застанете на върха му. Пътеката се изкачва стръмно през стари, наведени кипариси и каменисти серпентини до седлото Линосели на 1 700 м, откъдето целият масив на Белите планини изведнъж се разкрива в едно зашеметяващо панорамно обхващане. От седлото кратко, но вълнуващо катерене по здрава скала води до върха. Наградата е пълна: Хания и Егейско море блестят далеч на север, тъмносиньото Либийско море и далечният остров Гавдос - на юг, а голямата пропаст на дефилето Самария - 1 200 метра право под краката ви. Тази нощ заспивате, знаейки че утре ще слезете в него.

От същата стартова точка като вчера - но сега слизаме. Дефилето Самария е един от великите планински походи в Европа: 16 километра през биосферен резерват на ЮНЕСКО, издълбан в сърцето на Белите планини от река Тараиос в продължение на милиони години. Тръгваме над горската граница в хладен планински въздух и прекарвате следващите шест часа, навлизайки все по-дълбоко в земята. Стените се издигат до 300 м височина. Октомври е най-добрият месец за това пътуване: златна и мека светлина, кленът и клоните сменят цвета си, дивите кози понякога се появяват по скалите, а летните тълпи отдавна са изчезнали. Преходът завършва в малкото рибарско село Агия Румели на Либийско море.

След два изискващи дни в планините, това е денят ни да си поемем дъх. Отправяме се към два от най-емблематичните плажа на Крит — Балос и Елафониси. Балос впечатлява с плитката си тюркоазена лагуна и бял пясък, където морето прелива в десетки нюанси на синьо и зелено, а гледката към полуостров Грамвуса придава усещане за почти нереален пейзаж. Елафониси, от своя страна, е прочут с фините си розови оттенъци в пясъка и кристално чистата вода, плитка и топла - идеална за дълго, спокойно прекарване край морето. Ден за почивка, слънце и бавно преживяване на острова.

Нищо не ни подготвя напълно за Превели. Ждрелото Курталиотико се прорязва на юг през драматични 300-метрови варовикови стени, реката се спуска на водопади и се събира в тюркоазени вирове, преди да достигне единствения по рода си тропически плаж в цяла Европа. Вървим по река Мегалопотамос през гората - газим плитки бродове, провираме се под надвиснали скали, вървим в сянката на олеандри и вековни чинари - докато стените на каньона се разтворят и стъпваме на плаж, заобиколен от стотици диви финикови палми, чиито отражения трептят в речната лагуна на метри от откритото море. Ще плуваме в реката. Ще плуваме и в Либийско море. На обратния път ще посетим древния манастир Превели, издигнат на скалист нос над брега - едно от най-значимите религиозни и исторически места на Крит.

Това е денят, към който цялата програма води. Псилоритис — известен още като планината Ида и Тимиос Ставрос - е най-високата точка на Крит на 2456 м и геопарк на ЮНЕСКО. Пътят до платото Нида на 1500 м е забележителен сам по себе си: огромна безлесна котловина, заобиколена от върхове, мълчалива и почти лунна.

Изкачването следваме по добре означена пътека до главния гребен, а след това - по него, през все по-див и ветровит терен, до малкото каменно параклисче на самия връх. При ясно октомврийско утро виждаме и двата бряга на Крит едновременно - островът е разстлан във всички посоки под нас като релефна карта. Това е връх, който остава завинаги.

Разхождаме се по пристанището на Ретимно още веднъж в ранната светлина, когато старият град е тих и рибарските лодки тъкмо са потеглили. Откриваме последна маса в сянката за силно кафе, оставяме разговорите от седмицата да текат колкото сами искат. След това - трансфер до летището в Хания за полета обратно към София. Заминаваме с уморени крака, пълна карта и много ясна представа какъв е Крит в дълбочината си: див, горд, древен остров, където планините се издигат право от морето.