Доломити за НАПРЕДНАЛИ | 8 дни НОВО

Тръгваме рано от хижа Дибона (2083 м). Около час и четвърт се изкачваме под огромната южна стена на Тофана ди Розес, до желязната стълба към Galleria del Castelletto (2459 м). Това е минен тунел от Голямата война – около 500 метра, които се вият спираловидно нагоре в скалата. Алпините го изкопават, за да взривят австрийската позиция на Кастелето през юли 1916 г. Вътре е тъмно и влажно, затова челникът е задължителен, а въжето служи за парапет.

От тунела излизаме директно на Giovanni Lipella (2520 м). Следват около четири часа по скала и въже – дълги траверси по западната стена, после нагоре по северозападната, с все по-широка гледка към долината Траваненцес и Лагацуой. Повечето от маршрута не е сложен технически – предизвикателството е в дължината и височината. При Форчела Тре Дита (2680 м) е първият изход от фератата и там преценяваме дали продължаваме към върха.

Въжетата свършват около 3050 м. Последните близо 200 метра до върха на Тофана ди Розес (3225 м) са по стръмна пътека през сипей – бавно и в компактна група. Отгоре се виждат Кортина, Мармолада и голяма част от Доломитите.

Слизаме по нормалния маршрут от северната страна – около час и половина по каменисти пътеки и сипеи до хижа Джусани (2580 м) на Форчела Фонтананегра, където си почиваме. Оттам за около 45 минути сме обратно при буса на хижа Дибона. Целият ден е 8–9 часа.

Тръгваме рано към Мизурина и с първата планинска совалка се качваме до хижа Ауронцо (2320 м), под южните стени на Тре Чиме. Покрай хижа Лаваредо излизаме на Форчела Лаваредо, където изведнъж се откриват северните стени, и продължаваме до хижа Локатели (2405 м). Хижата е изходната точка и за двете ферати на деня.

Първата е ферата De Luca – Innerkofler на Монте Патерно, точно над хижата. Започва с тунел – около 300 метра тъмен коридор, изкопан в скалата по време на Голямата война. После въже и скала по ръба до Форчела дел Камосчо и до върха на Монте Патерно (2744 м). Кръстът на върха стои точно срещу северните стени на Тре Чиме – една от най-известните гледки в Доломитите. Слизаме по същия път обратно до хижа Локатели.

След почивка на хижата поемаме към Торе ди Тоблин (2617 м) – кулата точно до Локатели. Около половин час до началото на ферата delle Scalette, после около 100 метра стълби в тесни комини, покрай които още личат старите дървени австрийски стълби. Слизаме от другата страна по по-лека осигурена пътека и отново сме при хижата.

Връщаме се до Ауронцо и слизаме със совалката. Денят завършва с кратка разходка около езерото Мизурина (1754 м) – равна пътека покрай брега, с масива Сорапис, отразен във водата.

При уморена група или лошо време Торе ди Тоблин отпада и след Монте Патерно се връщаме направо към Ауронцо. Решението се взема от водача на място.

Днес разнообразяваме седмицата с трекинг вместо виа ферати – сетовете остават в базата.

От Понте де Ру Курто (1680 м) по пътя към Пасо Джау, маркирана пътека се качва през гората до езерото Федера (2046 м). На брега стои хижа Палмиери, а зад водата се издига самотният зъб на Беко ди Медзоди. Обяд на терасата на хижата.

Оттам обикаляме целия масив Крода да Лаго: през Форчела Амбрицола (2277 м) към пасищата на Мондевал и нагоре под стените на Ластони ди Формин до Форчела ди Формин (2462 м) – най-високата точка на деня. Слизаме през Вал Формин обратно към гората и изходната точка.

Пътеката е маркирана и не е техническа, но е дълга.

Кулминацията на седмицата – Тофана ди Мецо (3244 м), третият по височина връх в Доломитите. Нагоре по две ферати, надолу по трета. Целият ден е 9–10 часа – физически най-изтощителният от програмата.

Тръгваме много рано от хижа Дибона (2083 м), преди първите лифтове, и за около час се изкачваме до хижа Помедес (2303 м). Оттам още половин час през сипея до началото на ферата Giuseppe Olivieri по южния ръб на Пунта Ана (2731 м) – една от най-известните ферати около Кортина. Стръмен ръб, въже почти през цялото време и гледка към южната стена на Тофана ди Розес, по която сме минали на Ден 2.

От Пунта Ана продължаваме по ферата Gianni Aglio – през Bus de Tofana, естествен прозорец в скалата, и после до върха на Тофана ди Мецо.

Надолу слизаме с въжената линия Freccia nel Cielo само до първата спирка – Ра Валес (2470 м). Оттам по Sentiero Olivieri – лека ферата с две метални стълби – се връщаме до хижа Помедес и по пътеката надолу до хижа Дибона и буса.

Тръгваме рано и за около час и половина с буса през Кортина, Фалцарего и Арабба стигаме прохода Пордой (2239 м). Оттам пеша покрай германската военна костница от двете световни войни и по пътеката под южните стени на Села. След час до час и половина сме под началото на фератата (2630 м).

Ферата Cesare Piazzetta е обратното на повечето ферати – най-трудното е в самото начало. Първите около 30 метра са по гладка, почти отвесна стена, която се изкачва основно на ръце по въжето и с внимателно стъпване. Това е най-голямото предизвикателство на седмицата и причината Пиацета да е толкова известна сред хората с опит по ферати.

След първите метри стената става по-полегата и маршрутът става по-лек. Продължаваме нагоре по скалисти ребра и улеи, на места без въже, като си помагаме с ръцете. След около два часа и половина по фератата излизаме на билото на около 3000 м, а оттам по маркирана пътека стигаме върха.

Пиц Бое (3152 м) е най-високата точка на масива Села. На самия връх е малката хижа Capanna Fassa, а гледката обхваща ледника на Мармолада на юг и Сасолунго на запад.

Слизаме до Форчела Пордой (2848 м). Оттам има два варианта: пеша по стръмния сипеест улей до прохода Пордой, около час и половина, или кратко изкачване до Сас Пордой (2950 м) и надолу с въжената линия. Решаваме на място според силите на групата и времето.

След Пиацета групата има нужда от ден, който не иска сила в ръцете. Лагацуой го дава, без това да е компромис.

Sentiero Kaiserjäger е снабдителната пътека на австро-унгарските позиции: от прохода Фалцарего (2105 м) нагоре по корнизи, стоманени въжета и висящ мост на 25 метра над сипея. Степен A/B – въздушно, но леко.

На върха на Пиколо Лагацуой (2778 м) излизаме сред австрийските окопи. Слизането е през Galleria del Lagazuoi – почти километър спираловиден минен тунел, изкопан от италианските алпини от корниза Мартини, за да взривят върха през юни 1917 г. Абсолютно тъмен, подсигурен с въже. Челник задължителен.

Последният планински ден е и единственият, в който Голямата война се вижда отвътре, а не само отвън.

За силна група – Пунта Фанес Суд (2980 м) по Cesco Tomaselli. Ако групата е в добра форма след Пиацета и Пунта Ана и времето е стабилно, може да заменим Kaiserjäger и тунела с една от най-сериозните ферати около Кортина. Качваме се с лифта до хижа Лагацуой и за около час стигаме под Пунта Фанес Суд – първата кула на билото Фанес, само на няколко метра под 3000. Фератата започва с дълъг участък напреки на стената и завършва с отвесна стена под билото, а по пътя минава покрай австрийски тунел от Голямата война. От върха слизаме по въжетата от другата страна и през Форчела Травенанцес по пътеката обратно до Фалцарего. В този вариант Galleria del Lagazuoi и Сас де Стрия отпадат.

По желание, следобед – Сас де Стрия (Hexenstein, 2477 м). Ако групата е във форма и времето позволява, преминаваме с буса до прохода Валпарола (2192 м), на пет минути. Нормалният маршрут до върха минава през възстановени окопи и бункери от Голямата война. Само последната част е осигурена: две стълби, дървени стъпала и въже, общо около 20 метра. Слизането е по същия път. От върха се вижда целият Лагацуой, включително Sentiero Kaiserjäger, по който сме се качили сутринта. Решението се взема от водача на място.

Без преход. Освобождаваме стаите, спускаме се по долината на Пиаве и връщаме буса на летище Тревизо.

Ако часът на полета позволява, по пътя спираме в Лонгароне. Над градчето е язовирната стена Вайонт. През октомври 1963 г. огромно свлачище от планината Монте Ток пада в язовира. Водата прелива над стената и залива долината – в Лонгароне и околните села загиват около 1900 души. Самата стена оцелява почти невредима и днес е паметник на трагедията. След седмица в Доломитите това е мястото, на което програмата свършва.