Доломити за НАПРЕДНАЛИ | 8 дни НОВО

Тръгваме рано от хижа Дибона (2083 м). Около час и четвърт се изкачваме под огромната южна стена на Тофана ди Розес, до желязната стълба към Galleria del Castelletto (2459 м). Това е минен тунел от Голямата война – около 500 метра, които се вият спираловидно нагоре в скалата. Алпините го изкопават, за да взривят австрийската позиция на Кастелето през юли 1916 г. Вътре е тъмно и влажно, затова челникът е задължителен, а въжето служи за парапет.

От тунела излизаме директно на Giovanni Lipella (2520 м). Следват около четири часа по скала и въже – дълги траверси по западната стена, после нагоре по северозападната, с все по-широка гледка към долината Траваненцес и Лагацуой. Повечето от маршрута не е сложен технически – предизвикателството е в дължината и височината. При Форчела Тре Дита (2680 м) е първият изход от фератата и там преценяваме дали продължаваме към върха.

Въжетата свършват около 3050 м. Последните близо 200 метра до върха на Тофана ди Розес (3225 м) са по стръмна пътека през сипей – бавно и в компактна група. Отгоре се виждат Кортина, Мармолада и голяма част от Доломитите.

Слизаме по нормалния маршрут от северната страна – около час и половина по каменисти пътеки и сипеи до хижа Джусани (2580 м) на Форчела Фонтананегра, където си почиваме. Оттам за около 45 минути сме обратно при буса на хижа Дибона. Целият ден е 8–9 часа.

Тръгваме рано към Мизурина и с първата планинска совалка се качваме до хижа Ауронцо (2320 м), под южните стени на Тре Чиме. Покрай хижа Лаваредо излизаме на Форчела Лаваредо, където изведнъж се откриват северните стени, и продължаваме до хижа Локатели (2405 м). Хижата е изходната точка и за двете ферати на деня.

Първата е ферата De Luca – Innerkofler на Монте Патерно, точно над хижата. Започва с тунел – около 300 метра тъмен коридор, изкопан в скалата по време на Голямата война. После въже и скала по ръба до Форчела дел Камосчо и до върха на Монте Патерно (2744 м). Кръстът на върха стои точно срещу северните стени на Тре Чиме – една от най-известните гледки в Доломитите. Слизаме по същия път обратно до хижа Локатели.

След почивка на хижата поемаме към Торе ди Тоблин (2617 м) – кулата точно до Локатели. Около половин час до началото на ферата delle Scalette, после около 100 метра стълби в тесни комини, покрай които още личат старите дървени австрийски стълби. Слизаме от другата страна по по-лека осигурена пътека и отново сме при хижата.

Връщаме се до Ауронцо и слизаме със совалката. Денят завършва с кратка разходка около езерото Мизурина (1754 м) – равна пътека покрай брега, с масива Сорапис, отразен във водата.

При уморена група или лошо време Торе ди Тоблин отпада и след Монте Патерно се връщаме направо към Ауронцо. Решението се взема от водача на място.

Днес разнообразяваме седмицата с трекинг вместо виа ферати – сетовете остават в базата.

От Понте де Ру Курто (1680 м) по пътя към Пасо Джау, маркирана пътека се качва през гората до езерото Федера (2046 м). На брега стои хижа Палмиери, а зад водата се издига самотният зъб на Беко ди Медзоди. Обяд на терасата на хижата.

Оттам обикаляме целия масив Крода да Лаго: през Форчела Амбрицола (2277 м) към пасищата на Мондевал и нагоре под стените на Ластони ди Формин до Форчела ди Формин (2462 м) – най-високата точка на деня. Слизаме през Вал Формин обратно към гората и изходната точка.

Пътеката е маркирана и не е техническа, но е дълга.

Кулминацията на седмицата – Тофана ди Мецо (3244 м), третият по височина връх в Доломитите. Нагоре по две ферати, надолу по трета. Целият ден е 9–10 часа – физически най-изтощителният от програмата.

Тръгваме много рано от хижа Дибона (2083 м), преди първите лифтове, и за около час се изкачваме до хижа Помедес (2303 м). Оттам още половин час през сипея до началото на ферата Giuseppe Olivieri по южния ръб на Пунта Ана (2731 м) – една от най-известните ферати около Кортина. Стръмен ръб, въже почти през цялото време и гледка към южната стена на Тофана ди Розес, по която сме минали на Ден 2.

От Пунта Ана продължаваме по ферата Gianni Aglio – през Bus de Tofana, естествен прозорец в скалата, и после до върха на Тофана ди Мецо.

Надолу слизаме с въжената линия Freccia nel Cielo само до първата спирка – Ра Валес (2470 м). Оттам по Sentiero Olivieri – лека ферата с две метални стълби – се връщаме до хижа Помедес и по пътеката надолу до хижа Дибона и буса.

Тръгваме рано и за около час и половина с буса през Кортина, Фалцарего и Арабба стигаме прохода Пордой (2239 м). Оттам пеша покрай германската военна костница от двете световни войни и по пътеката под южните стени на Села. След час до час и половина сме под началото на фератата (2630 м).

Ферата Cesare Piazzetta е обратното на повечето ферати – най-трудното е в самото начало. Първите около 30 метра са по гладка, почти отвесна стена, която се изкачва основно на ръце по въжето и с внимателно стъпване. Това е най-голямото предизвикателство на седмицата и причината Пиацета да е толкова известна сред хората с опит по ферати.

След първите метри стената става по-полегата и маршрутът става по-лек. Продължаваме нагоре по скалисти ребра и улеи, на места без въже, като си помагаме с ръцете. След около два часа и половина по фератата излизаме на билото на около 3000 м, а оттам по маркирана пътека стигаме върха.

Пиц Бое (3152 м) е най-високата точка на масива Села. На самия връх е малката хижа Capanna Fassa, а гледката обхваща ледника на Мармолада на юг и Сасолунго на запад.

Слизаме до Форчела Пордой (2848 м). Оттам има два варианта: пеша по стръмния сипеест улей до прохода Пордой, около час и половина, или кратко изкачване до Сас Пордой (2950 м) и надолу с въжената линия. Решаваме на място според силите на групата и времето.

Последният планински ден завършва с още една голяма ферата и връх почти на 3000 метра. С първия лифт се качваме от прохода Фалцарего до хижа Лагацуой (2752 м) и за около час стигаме под Пунта Фанес Суд – първата кула на билото Фанес.

Фератата Ческо Томазели е една от най-сериозните около Кортина. Започва с дълъг участък напреки на стената и завършва с отвесна стена точно под билото. По пътя минаваме покрай австрийски тунел от Голямата война – фронтът е минавал точно по тези върхове. От върха се виждат Тофаните, Лагацуой и платото Фанес.

Слизаме по въжетата от другата страна до Селета Фанис и по пътеката обратно до хижа Лагацуой, откъдето слизаме с лифта до Фалцарего.

При уморена група – Лагацуой по Kaiserjäger и тунела. Ако след Пиацета и Пунта Ана силите не стигат, денят минава по по-лекия вариант. От прохода Фалцарего (2105 м) се изкачваме по Sentiero Kaiserjäger – снабдителната пътека на австро-унгарските войски, с въжета и висящ мост над сипея. На върха на Пиколо Лагацуой (2778 м) излизаме сред окопите, а слизаме през Galleria del Lagazuoi – почти километър минен тунел, изкопан от италианските алпини, за да взривят върха през юни 1917 г. Вътре е тъмно, затова челникът е задължителен.

Ако има време, следобед може да добавим и Сас де Стрия (2477 м) на прохода Валпарола – кратко изкачване през възстановени окопи и бункери, като само последните около 20 метра са по стълби и въже.

Решението се взема вечерта след Пиацета, според формата на групата и прогнозата.

Без преход. Освобождаваме стаите, спускаме се по долината на Пиаве и връщаме буса на летище Тревизо.

Ако часът на полета позволява, по пътя спираме в Лонгароне. Над градчето е язовирната стена Вайонт. През октомври 1963 г. огромно свлачище от планината Монте Ток пада в язовира. Водата прелива над стената и залива долината – в Лонгароне и околните села загиват около 1900 души. Самата стена оцелява почти невредима и днес е паметник на трагедията. След седмица в Доломитите това е мястото, на което програмата свършва.