Доломити: 9 дни по пътеките на гигантите НОВО

Лифтът от Баи де Донес вдига до хижа Скоятоли (2255 м), в средата на музея на открито на Голямата война при Чинкуе Тори - възстановени италиански окопи, наблюдателни постове и картечни гнезда около петте скални кули. Обикаляме ги по маркираната пътека, а после се качваме покрай хижа Аверау до хижа Нуволау (2575 м) - една от най-старите хижи в Доломитите, кацнала на самия връх. Гледката обхваща Тофаните, Мармолада, Чивета и Пелмо.

Връщаме се по същия път до лифта.

Това е първият истински ден - достатъчно дълъг, за да се раздвижат краката, и достатъчно къс, за да не се похарчи всичко още в началото.

При по-силна група водачът може да реши на място да се качим до Чинкуе Тори пеша вместо с лифта - около час през гората и още 360 м изкачване.

Ранно тръгване към Мизурина. Оставяме буса долу и се качваме с планинската совалка до хижа Ауронцо (2320 м), в подножието на южните стени. Оттам класическата обиколка заобикаля трите кули в посока, обратна на часовниковата стрелка: покрай хижа Лаваредо до Форчела Лаваредо, където изведнъж се откриват северните стени - гледката, по която целият свят познава Тре Чиме. Почивка при хижа Локатели под Монте Патерно, после през Форчела дел Медо и обратно към Ауронцо.

По пътя минаваме покрай окопи и позиции от Голямата война - фронтът е минавал точно тук. При по-силна група водачът може да реши на място да удължим обиколката от хижа Локатели до Форчела Пиан ди Ченджа (2522 м) - около час и половина и още 200–250 м изкачване.

Обратно при хижа Ауронцо продължаваме до гледката Кадини ди Мизурина - около 35 минути в едната посока, почти без изкачване. Пътеката свършва на скален балкон срещу назъбения масив Кадини, с езерото Мизурина далеч долу. При разклоненията държим дясната, маркирана пътека; лявата върви по тесен, ерозирал корниз.

Слизаме със совалката до Мизурина и завършваме деня с разходка около езерото Мизурина (1754 м) - равна пътека покрай брега, с масива Сорапис, отразен във водата, и назъбените кули на Кадини над езерото.

От Понте де Ру Курто (1680 м) по пътя към Пасо Джау, маркирана пътека се качва през гората до езерото Федера (2046 м). На брега стои хижа Палмиери, а зад водата се издига самотният зъб на Беко ди Медзоди. Обяд на терасата на хижата.

Оттам обикаляме целия масив Крода да Лаго: през Форчела Амбрицола (2277 м) към пасищата на Мондевал и нагоре под стените на Ластони ди Формин до Форчела ди Формин (2462 м) - най-високата точка на деня. Слизаме през Вал Формин обратно към гората и изходната точка.

Пътеката е маркирана и не е техническа, но е дълга.

Тръгваме от прохода Тре Кроци (1809 м), на 15 минути от Кортина. Пътеката започва меко през гората, после излиза на траверси под Кристало. На няколко места пътеката минава по тесни корнизи, обезопасени с въже и метални стъпала - не е катерене, но изисква внимание и спокойствие на открито.

Малко преди езерото пътеката излиза при хижа Алфонсо Вандели (1926 м) - хижата в циркуса под масива Сорапис. Оттам до водата са няколко минути.

Езерото Сорапис (1923 м) лежи в дъното на циркус, затворен от три страни от отвесните стени на Сорапис, които се издигат до над 3200 м. Над водата стърчи самотната кула Dito di Dio, „Божия пръст“. Цветът на езерото е млечнотюркоазен - идва от финия скален прах, който снеговете и малките ледници по стените свличат във водата. Обикаляме по брега, правим почивка на хижата и се връщаме по същия път. Ако групата е по-силна и времето позволява, водачът може да реши на място да се върнем по друг път - нагоре през Форчела Маркуойра (2307 м) и надолу обратно към Тре Кроци, с около 250 м повече изкачване.

С лифта от Санта Кристина се качваме до Кол Райзер (2107 м). Оттам изкачване през пасищата до ръба на Сечеда (2519 м) - тревист склон, който от едната страна е мек и зелен, а от другата се обрязва отвесно над Вал ди Фунес. Срещу нас стоят иглите на групата Одле.

Спускаме се покрай скалата Пиералонга до хижа Фиренце (Regensburger Hütte) и обратно до Кол Райзер, откъдето лифтът ни сваля в долината.

Тръгваме от Кол Райзер, а не с лифта от Ортизей, защото лифтът до Сечеда от 2026 г. изисква часова резервация.

Най-високият ден. От прохода Пордой (2239 м) въжената линия вдига до Sass Pordoi (2950 м) - „терасата на Доломитите". Оттам тръгваме по каменистото плато на Села, което не прилича на нищо друго в Алпите: лунен варовиков покрив на 2900 метра, ограден от отвесни стени.

Слизаме до Форчела Пордой (2829 м) и се качваме до Пиц Бое (3152 м), най-високия връх на масива, с бивачната хижа Capanna Fassa на самото било. Последните метри са къси скални стъпала - без въже, но изискват внимание. Гледката обхваща Мармолада, Сасолунго, Чивета и - при ясно време - Гросглокнер.

Връщаме се по същия път до Sass Pordoi и слизаме с лифта. След обяд на прохода тръгваме в обратната посока - по Виел дал Пан, старата пътека, която от прохода Пордой се вие по стръмните тревисти склонове под билото Падон. Тук гледката е обърната: срещу нас през цялото време стои северната стена на Мармолада с ледника ѝ — най-високата планина в Доломитите. Пътеката е широка и почти равна; стигаме до хижа Viel dal Pan (2432 м) и се връщаме по същия път до буса.

Сутринта е за върха, следобедът - за по-лесната част: ако времето се развали, водачът може да съкрати или да пропусне разходката до Виел дал Пан.

Последният планински ден е най-дългият: пълна обиколка на масива Сасолунго, по посока на часовниковата стрелка, от прохода Села (2180 м) и обратно до него.

Първата половина е по Friedrich-August-Weg - широка пътека през пасищата под южните стени на Сасолунго и Сасопиато. Вървим от хижа на хижа: Фридрих Аугуст, Сандро Пертини, Сасо Пиато. Отдясно се издигат стените, отляво се открива долината на Фаса с Мармолада, а пред нас - масивът Розенгартен.

След хижа Сасо Пиато заобикаляме западния край на масива и пътеката става по-груба: каменист склон, участъци, укрепени с дървени греди, сипей. Минаваме покрай разклонението за хижа Виченца, сгушена в циркуса между Сасолунго и Сасопиато, и излизаме на северната страна. Тук гледката се обръща - под нас е Вал Гардена, срещу нас масивът Села и иглите на Пуез-Одле.

Последната част от хижа Комичи обратно към прохода Села минава през каменни полета, под надвиснали скали и по корнизи - без технически трудности, но с внимание къде стъпваме. Затваряме кръга там, откъдето сме тръгнали.

Без преход. Освобождаваме стаите и потегляме към летище Тревизо (около 2 ч надолу по долината на Пиаве). Полет за София.