Връх Казбек (5054 м) - изкачване в Кавказ с резервен ден за атака NEW

От летището поемаме по Военно-грузинския път на север. Първата спирка е язовир Жинвали, с тюркоазените си води и разположената над него крепост Ананури - средновековен комплекс от XVI–XVII в. на река Арагви, някогашна резиденция на арагвинските еристави (херцози), с две крепости, три църкви и защитна стена. Спираме за кафе, хапване в Пасанаури, а в Гудаури спираме на view point - първата истинска представа за мащабите на планините, които ни очакват през следващите дни. Продължаваме през прохода и пристигаме в Степанцминда. След настаняване и почивка следобяд има възможност (по желание) за разходка до църквата „Света Троица“ над Степанцминда - или алтернативно до по-кратка и по-тиха панорамна точка: иконата на Свети Илия, малък параклис с гледка, до който се стига с по-лека разходка от центъра на селото. Вечерта - вечеря в местно заведение и разбор на плана за следващите дни.

След закуска се качваме с джипове до църквата „Света Троица". Товарим багажа и основната екипировка на коне и с леки раници започваме прехода до хижа Бетлеми, базовия лагер под Казбек.

В началото пътеката се изкачва плавно. Първата ни спирка е Cafe 360, малко кафене с гледка към Казбек на около 3000 м. След още 30–40 минути минаваме покрай хижа Алти. Хижата е сравнително нова, построена през 2018 г. Тя е първата хижа по европейски стандарт в Кавказ и е известна с уюта и панорамните си гледки към Казбек. Оттам ни делят около 50–60 минути до ледника Гергети, където обуваме алпийските обувки и слагаме котките. От началото на ледника до хижа Бетлеми вървим още около 1 ч 20–30 мин.

Бетлеми, известна още като „Метео станцията", има дълга история като убежище за алпинисти. Първият дървен заслон на мястото е построен през 1933 г. През 1941 г. е заменен с каменна сграда, която през съветския период служи и като метеорологична станция. През 1998 г. заслонът е преименуван на хижа Бетлеми. Днес е частна собственост и е основната база за изкачване на Казбек. Всяко лято около нея изниква цял палатков лагер, а на първия етаж на сградата има кафене.

Вечерта се настаняваме и почиваме след дългия ден.

Сутринта правим аклиматизационен преход с излизане до ~4000–4100 м и се връщаме в лагера. Следобед местните водачи провеждат обучение по ходене с котки, самозадържане с пикел и движение в свръзка.

Ставаме рано, около 01:00 ч., закусваме и тръгваме около 02:00 ч. Първият час е лесно ходене до основата на ледника на около 4200–4300 м. Там се екипираме и се връзваме, а оттук нататък се изкачваме в свръзка.

Изкачването до седловината на 4700 м е сравнително лесно, монотонно стръмно и без технически участъци. Единствената особеност е, че се движим по ледник. Колкото по-нагоре се качваме, толкова повече ледникът преминава в снежно поле. На около 4700 м маршрутът от Грузия се събира с този от Русия.

Оттам започва най-трудната част от изкачването. Последните 350 м денивелация са по изключително стръмен участък с наклон около 30–35°. Вървим бавно, защото височината вече се усеща. Технични участъци отново няма, единственото изискване е издръжливост.

Около 06:30–07:00 ч. трябва да сме на върха. При стабилно темпо цялото изкачване от базовия лагер отнема около 5 часа. След снимките се връщаме обратно в базовия лагер.

Атаката се води изцяло от местните водачи. Българският водач придружава групата до началото на ледника и след това я изчаква в базовия лагер.

Резервният ден се използва за атака на върха, ако времето на ден 5 не позволи изкачване. Ако не е нужен, групата слиза към Степанцминда един ден по-рано.

Слизаме по пътя на изкачването и отново пресичаме ледника Гергети.

Ако групата вече е слязла на ден 6, денят е за разходка в района и изборът е голям. Според състоянието на групата можем да изкачим връх до около 3300 м или да направим лека разходка. И двата варианта са в долината Джута и се уточняват на място.

След трансфера до Тбилиси се разхождаме в Стария град. Вечерта е празнична грузинска вечеря.

Полетът за София е с прекачване.